Ех, тази Рила

Второто ни планинско приключение за това лято. Не бях много ентусиазирана, защото не се чувствах готова за пътешествие в непознатото. Но всичко се промени в деня, в който тръгнахме. Още от сутринта се появи едно трепетно вълнение. Потеглямееееее.
По правило не взимаме никой с нас, за да не се съобразяваме с никой. Но този път си имахме компания, една моя приятелка (имаше нужда от такова пътешествие, а и знаех, че нямаше да ни бави или да се оплаква). Та така, тримата от запаса потеглиха.

Ден 1    Пловдив- Пазарджик- Боровец- х.Вада- х.Мальовица

Оставихме колата на хижа Вада (5лв паркинг за целия престой) и оттам потеглихме смело към хижа Мальовица. Няма нужда да споменавам, че като всяко начало и това беше трудно. Но не за дълго. А гората- тиха, спокойна, вълшебна.

След 3 часа спокойно вървене с леки изкачвания стигнахме до хижа Мальовица (1960м н.в)

Ден 2   х.Мальовица- вр.Мальовица- х.Иван Вазов

Тръгнахме в 9:15 сутринта, устремени към целта. Пътеката- камъни, камъни, камъни. За Рила определено е желателно да сте с удобни обувки над глезена, защото аз с моите туристически половинки се поизмъчих на места.

Гледката- безкрайна! Красотата- различна от всичко видяно досега!



Еленини езера

 След 4 часа стигнахме до вр.Мальовица (2729м). Разстоянието от хижата до върха може да се мине за около 2.5-3 часа, но ние спирахме често за снимки или просто да се насладим на гледката.


Мальовишки езера

вр.Мальовица



След малко по-дълга почивка продължихме в посока към хижа Иван Вазов. Очаквахме да е разходка по билото подобна на тази в Стара планина, но "О, изненада!"- нищо общо. Много изкачвания и спускания, придружени с нова порция уникални гледки.



Рилски манастир..таааам долууу



Урдини езера

  


 В 19:15 (да, 10 часа от тръгването сутринта) стигнахме до хижа "Иван Вазов". Бяхме психически подготвени за най-страшното :-). Въпреки негативние мнения, които бяхме чели и слушали за тази хижа, ние все пак решихме да "рискуваме".
Е, спечелихме!
Хижата не отстъпваше с нищо на другите, които сме посещавали. А, има една разлика- отношението на хижарите беше едно от най-доброто, което сме получавали. Храната беше вкусна, имаше разнообразие за разлика от други "известни" хижи.



хижа "Иван Вазов"


Ден 3   На сутринта хапнахме пържени филийки (лукс на такова място и съответно левче филийката) и се отправихме към следващата цел- Седемте рилски езера.
Идеята ни беше да ги видим от друга гледна точка(буквално и преносно), а не като масовия турист. Ето защо се изкачихме до Отовишки връх, откъдето се откри поредната невероятна гледка.


Седемте рилски езера

А оттам надолу, едно по едно, всяко езеро разкриваше своята красота.

"Окото" и "Бъбрека"

 


"Близнака"