Ех, тази Рила

Второто ни планинско приключение за това лято. Не бях много ентусиазирана, защото не се чувствах готова за пътешествие в непознатото. Но всичко се промени в деня, в който тръгнахме. Още от сутринта се появи едно трепетно вълнение. Потеглямееееее.
По правило не взимаме никой с нас, за да не се съобразяваме с никой. Но този път си имахме компания, една моя приятелка (имаше нужда от такова пътешествие, а и знаех, че нямаше да ни бави или да се оплаква). Та така, тримата от запаса потеглиха.

Ден 1    Пловдив- Пазарджик- Боровец- х.Вада- х.Мальовица

Оставихме колата на хижа Вада (5лв паркинг за целия престой) и оттам потеглихме смело към хижа Мальовица. Няма нужда да споменавам, че като всяко начало и това беше трудно. Но не за дълго. А гората- тиха, спокойна, вълшебна.

След 3 часа спокойно вървене с леки изкачвания стигнахме до хижа Мальовица (1960м н.в)

Ден 2   х.Мальовица- вр.Мальовица- х.Иван Вазов

Тръгнахме в 9:15 сутринта, устремени към целта. Пътеката- камъни, камъни, камъни. За Рила определено е желателно да сте с удобни обувки над глезена, защото аз с моите туристически половинки се поизмъчих на места.

Гледката- безкрайна! Красотата- различна от всичко видяно досега!



Еленини езера

 След 4 часа стигнахме до вр.Мальовица (2729м). Разстоянието от хижата до върха може да се мине за около 2.5-3 часа, но ние спирахме често за снимки или просто да се насладим на гледката.


Мальовишки езера

вр.Мальовица



След малко по-дълга почивка продължихме в посока към хижа Иван Вазов. Очаквахме да е разходка по билото подобна на тази в Стара планина, но "О, изненада!"- нищо общо. Много изкачвания и спускания, придружени с нова порция уникални гледки.



Рилски манастир..таааам долууу



Урдини езера

  


 В 19:15 (да, 10 часа от тръгването сутринта) стигнахме до хижа "Иван Вазов". Бяхме психически подготвени за най-страшното :-). Въпреки негативние мнения, които бяхме чели и слушали за тази хижа, ние все пак решихме да "рискуваме".
Е, спечелихме!
Хижата не отстъпваше с нищо на другите, които сме посещавали. А, има една разлика- отношението на хижарите беше едно от най-доброто, което сме получавали. Храната беше вкусна, имаше разнообразие за разлика от други "известни" хижи.



хижа "Иван Вазов"


Ден 3   На сутринта хапнахме пържени филийки (лукс на такова място и съответно левче филийката) и се отправихме към следващата цел- Седемте рилски езера.
Идеята ни беше да ги видим от друга гледна точка(буквално и преносно), а не като масовия турист. Ето защо се изкачихме до Отовишки връх, откъдето се откри поредната невероятна гледка.


Седемте рилски езера

А оттам надолу, едно по едно, всяко езеро разкриваше своята красота.

"Окото" и "Бъбрека"

 


"Близнака"










Прохождане в кухнята

Лесни картофи

Продукти: 1кг дребни (пресни) картофи
                  копър, чесън, олио

Приготвяне: Загряваме олиото в тенджера, слагаме картофите (измити и необелени) като ги раздрусваме периодично (може и в друг съд да се приготви, но в тенджера с капак раздрусването е по-лесно). След 10-15 мин добавяме ситно нарязания копър и пресования чесън. Пак раздрусваме няколко пъти. До 10 мин картофите са готови.

Може да се направи чеснов сос, с който да се полеят картофите. 

Друг вариант, със същите продукти, е картофите да се сложат с мазнината в тава, доливаме една чаша вода и ги печем около 40-50 мин докато станат готови. Още горещи ги объркваме със ситно нарязания копър и прсования чесън. Този вариант е подхоящ за по-голямо количество картофи.

Планинска наслада

Най-накрая решихме да реализираме така мечтаната мини екскурзия до връх Ботев и обратно...
Тръгнахме в ранния неделен следобед (по стечение на обстоятелствата) от Пловдив в посока Карлово. Напазарувахме си от магазин в Карлово и се отправихме към Калофер, а оттам към местността Паниците. Имаше много плажуващи хора по река Тунджа- идеално място за пикник през летните жеги...
И ето стигнахме до Паниците, където оставихме колата и оттук започна нашето пътешествие. Естествено като всяко начало и това беше трудно. Само нагоре. След може би 20-30мин ходене стигнахме до "входа" на Национален парк "Централен Балкан". И оттам ходене, ходене и пак ходене, но ненатоварващо и с уникална гледка. Срещнахме много туристи, които се връщаха от хижа Рай и ни се чудеха, че тепърва отиваме. Та, след още около час вървене ( в планината времето придобива други измерения- лети страшно бързо) стигнахме до резерват "Джендема". Спряхме да хапнем на едно чудесно място и продължихме...Тридесет минути по-късно започна най-голямият зор- час и половина изморително изкачване с добро темпо, защото започна да се стъмнява. Пътеката не беше толкова стръмна, но бяхме уморени заради бързането и ни се стори като безкрайна вертикална стена.
Но стигнахме.
Спряхме се да се насладим на гледката към Райското пръскало

Оттам, пет минути и бяхме на хижа Рай. Оставихме си багажа в стаята (в хижата имаше около 10 човека) и слезнахме да вечеряме навън.....
Сутринта решихме да направим малко снимки преди да се отправим към величествения Ботев.

Оказа се, че моята половинка се разбира и с кончета

Към 9.30 тръгнахме към вр.Ботев. И това начало беше доста трудно. Всъщност до самия връх пътеката се виеше само нагоре (т.нар Тарзанова пътека). Но всяка трудна крачка си заслужаваше, защото гледката, която се откриваше беше неописуема

И уж го виждахме върха, а все не стигахме...

След 4 часа най-накрая стигнахме

Беше уникално- да виждаш и Северна и Южна България. Няма думи, с които да се опише свободата, която чувства човек "там горе"...
Слизането.
Слизането от върха до билото ни отне 40 мин и то защото беше адски стръмно и имаше много камъни, по които постоянно се подхлъзвах.

Спряхме за 10 мин на Заслон "Ботев" и продължихме по билото. Рай! Просто рай! Обширна гледка, свеж въздух, кравички...

връх Купена

Отправихме се към хижа Левски. Последния час се движехме по горска пътека по нанадолнище и това ни изцеди силите. Но стигнахме

Хижарят беше много мил човек ( за разлика от домакините в х.Рай).
На сутринта решихме да отидем до Карловското пръскало, което се намира на 10 минути от х.Левски.

Уникално място- красиво, спокойно...райско.
Оттам с бодра стъпка към хижа Хубавец, където си починахме малко и смело и уморено към Карлово. За щастие намерихме човек, който да ни закара до Паниците, за да си вземем колата.


Равносметка:

1.Изминато разстояние с кола- 176км
2.Разходи- гориво- 20лв
                   покупки/храна- 15лв
                   нощувки (х.Рай)- 22лв+ 2лв(баня)=24лв
                   вечеря (х.Рай)- 8лв
                   нощувки (х.Левски)- 20лв
                   вечеря (х.Левски)- 6лв
                   транспорт до Паниците- 10лв
ОБЩО: 103лв
3.Преходи (с почивки): м.Паниците- х.Рай-  3ч30мин
                    х.Рай- вр.Ботев-  4ч
                    вр.Ботев- х.Левски- 4ч30мин
                    х.Левски- х.Хубавец- 2ч30мин
                    х.Хубавец- Карлово- 3ч
                  

 

Книги